Рязко увеличаване на антихристиянската агресия в Европа, за пет години във Франция са опожарени 29 църкви
Автор: Елена Кондратиева - Салгеро, actualcomment.ru Следвайте " Гласове " в Телеграм
Кого в действителност наскърбяват в Европа?
По-долу е късото наличие на „ отвореното писмо “, или самобитен манифест, оповестен преди няколко дни във Figaro от група известни хора, измежду които академични професори, адвокати, представители на Неправителствени организации – общо към двайсет души. Изложените в манифеста обстоятелства се основават на данните на Министерство на вътрешните работи на Франция и ОССЕ. За необятната аудитория не е нужно удостоверение на тези обстоятелства с угрижено люлеене на глави от сътрудниците на министерството или със съчувствени въздишки от уредниците по сигурност и съдействие. Широката аудитория от дълго време знае всичко.
И дори не всеки път мълчи тъмно. Затова пък, даже и когато крещи възмутено, е все едно, няма резултат.
„ Християнството остава първа и съществена цел на антирелигиозните закони във Франция и в Европа... Престъпните дейности, ориентирани против християнските знаци и общности зачестяват, стават все по-жестоки, към този момент е невероятно да не бъдат забелязвани... Вандализъм, разрушение на кръстове, опити за палежи на църкви... ясно показват непрекъснато растящата експанзия против християнството в цяла Европа... Сега към този момент е невероятно да се ограничим с полумерки, непрекъснати празни обещания и оправдания... Срещу надигането на ненавистта и откритото принуждение по отношение на християните е належащо да се борим уверено и действено, в противоположен случай основополагащите правила на цялата наша цивилизация, преди всичко сред които е свободата на съвестта, ще се окажат в заплаха. “
За внезапното и праволинейно увеличение на анти-християнската експанзия в Европа се приказва към този момент от доста години и говоренето стартира доста преди появяването на най-значимата обява с искрено зашеметяващи числа и данни през 2014 година. „ Черна книга за ситуацията на християните в света “ (Le livre noir de la condition des chrétiens dans le monde, XO Edition, Paris, 2014) още тогава събра свидетелства и доклади на повече от 70 известни експерти по този неуместен въпрос – публицисти, социолози, политически анализатори, религиозни дейци.
Публикуваните в това внушително издание (повече от 800 страници) доста ярки и съответни сведения, накараха да се ужаси онази част от порядъчния свят, която обърна внимание на обстановката, а по-късно бързо бяха забравени в поредност от други горещи (или съзнателно разпалвани) обстоятелства и събития.
Нито книгата, нито тематиката бяха изключително рекламирани, а в телевизионните диспути се ограничиха с обобщаващи формулировки и заблуждение на всички проблеми под общ знаменател – общият брой на християните съставлява към една трета от международното население и заради това е статистически обосновано, че точно те „ стават “ най-многобройните жертви на антирелигиозни актове. Така че, няма смисъл да се драматизира – другите също са обиждани.
А апропо, неотдавна изговорената и още по-бързо конфискувана от осведомителното пространство наклонност освен че продължи патологично бързо да пораства, само че стана и неизбежна част от съвсем ежедневните осведомителни сводки.
Многогодишното премълчаване на обстоятелствата или наложителното правене на паралел със сходните „ терзания “ на представителите на други религии, които „ също са обиждани в идентична степен с християните “, към този момент не се получава заради една добра и неумолима причина – няма какво да се крие. Случаите на „ други афектирани “ просто не стигат, с цел да покрият всяка последваща дузина антихристиянски актове в Европа. Не оскверняват джамии, не чупят синагоги, не унищожават скулптури на Буда на паметните места. Затова пък сухите и напълно съответни данни за антирелигиозни актове във връзка с християни от дълго време, образно и съществено превъзхождат всички останали анти-най-различни дискриминации.
Не на последно място, с изключение на великото голям брой удивителни чиновнически назначения, в Еврокомисията съществуват по този начин наречените „ координатори “ за битка с анти-мюсюлманската злоба, за битка с расизма, с хомофобията и даже със „ социо-икономическата дискриминация на дами от африкански, близкоизточен, латиноамерикански и азиатски генезис “ (това е действителна дефиниция!) – само че за установяване на координатор за битка с ненавистта и експанзията, ориентирани против християни, Еврокомисията даде безапелационен отвод. Не знаехте ли? Сега към този момент знаете.
Отказа обществено, в формален отговор на въпрос за назначение на подобен координатор, още преди повече от година, на 11 ноември 2021 година.
Защо? – питат в откритото си послание към ръководителите на Евросъюза следващите двайсет персони, възмутени от откровеното безучастие и едва прикрита злост към християнството на неумолимите евроблюстители на всички останали дискриминации, провъзгласени за по-важни.
От 2018 до 2023 година във Франция са били изцяло и съзнателно опожарени 29 християнски църкви. Само от началото на януари 2023 и единствено в Париж, са регистрирани четири огромни храмове, които са станали обект на палежи, вандализъм, рушене на скулптури на светци и богослужебни предмети – Сен Лоран (X район), църквата на Богородица от Фатима (XIX район), Сен Мартен де Шан (III район) и фамозната черква Сен Йосташ в първи регион.
В последния храм, който е най-известен и посещаван от многочислени туристи, е бил сбъднат „ акт на несъзнателен вандализъм “ от „ незнаен “, тъкмо по времето на обедната меса, в наличието на смаяни очевидци. „ Неизвестният “ взел пожарогасителя, с него разрушил защитното стъкло на олтарните реликви, потрошил каквото съумял пред очите на примрялата и изумена аудитория и се изнесъл от мястото на престъплението, без да остави нито диря, нито пояснения. Измъчената осведомителна сводка за това събитие се ограничи с обичайна дефиниция – „ нарушителят се търси, желанията му остават незнайни “.
Също толкоз „ незнайни “ остават и желанията на деятелите от Евросъюза, настойчиво отказващи да реагират на все по- дивите и все по-жестоки нападения на всички „ незнайни “, атакуващи знаците на християнската вяра, а по съвместителство и история, и просвета.
Няма да ви изтощавам с числа, сводки и полицейски летописи за всички „ незнайни “, които регулярно, безконечно и, най-много, безнаказано нападат християнски храмове и техните светини. Ще кажа единствено, че в случай че се постанова Figaro да разгласява искрено нежелан „ манифест “ и да осветлява пред необятната аудитория толкоз изострен и противен сюжет, значи мълчанието за ставащото и прехвърлянето на отговорността с „ другите също са обиждани “ към този момент въобще не се получава.
Както не се получава и отричането на неоспоримото въздействие на по този начин наречения „ политически ислямизъм “ в средите на европейските политици, съзнателно провеждащи неконтролирана миграция в Евросъюза, взаимно с интензивно изтриване на европейската история, просвета и християнски обичаи, посредством намерено безучастие и негласна липса на опозиция против всички антихристиянски набези, от всевъзможен тип, от ислямистки до сатанистки (чиито почитатели сполучливо попълнят кохортата на „ незнайните “), до момента в който задачата на заличаването остава християнството.
До такава внезапна и скандална присъда въпреки всичко стигнаха анализаторите от редките и възмутени изявления, последвали откритото писмо на двайсетте от новата „ Съпротива “, оповестено преди дни от внимателното издание Figaro, което безусловно се задуши под мненията на своите читатели в поддръжка на манифеста.
Читателите краткотрайно се разсеяха от истерично налагания им укро дневен ред, със славата и помощите за „ неоснователно нападнатата от руснаците “ страна и се втурнаха в бурна поддръжка на една напълно друга идеология от тази, която се проповядва през днешния ден от пукащия се по шевовете от вътрешно напрежение Евросъюз.
Читателският напън самичък по себе си образно сподели какъв брой добре е известна на всички и всеки в Европа обстановката с нападенията и офанзивите против християнството и че има вяра за скорошно продължение на тематиката, без значение от очевидното отвращение на медиадържателите.
Официален отговор от координаторите за мира и реда на Еврокомисията към този момент няма.
Но даже и в случай че, вслушвайки се в апелите или пробвайки се да избегне още по-гръмки кавги, Европейската комисия въпреки всичко назначи координатор за битка с антихристиянските дискриминации, смятате ли, че поредното заличаване на християнството в Европа благодарение на „ кординаторите на Евросъюза “ може да се промени?
Когато свободните от съвест са назначени да пазят „ свободата на съвестта “, и най-високата камбанария може безшумно да гори със наследник пламък.
Инфо: actualcomment.ru
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
